неделя, 20 януари 2013 г.

Тадж Махал

Тадж Махал (на хинди: ताज महल, МФА:[taːdʑ mɛɦɛl]; на урду: تاج محل) е мавзолей в град Агра, Индия, построен от моголския владетел Шах Джахан в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал. Тадж Махал е смятан за най-бляскавия паметник на Моголската архитектура, стил, съчетаващ ислямски, индийски и персийски елементи. През 1983 година е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Той е смятан за един от най-красивите сгради в света и стои като символ на вечната любов. Въпреки че централната сграда с известния си бял купол е най-популярният образ на Тадж Махал, съоръжението представлява много по-голям комплекс от функционално свързани сгради. Строителството започва около 1632 година и е завършено около 1653 година, като в него участват хиляди строители и занаятчии.[3] Комплексът е изграден под прекия надзор на владетеля от група архитекти, сред които Абделкарим Мамур Хан, Макрамат Хан и Устад Ахмад Лахаури.


Колизеят

Наричан Амфитеатър на Флавиите (Amphitheatrum Flavium) или също Амфитеатър на Цезарите (Amphitheatrum Caesareum), Колизеят е построен от Флавиите в началото на първи век като подарък към римските граждани, почти на мястото на предишната резиденция на Нерон. Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон — „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колосео (Колизей само на български) му е било дадено към 8 век заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол — бога на Слънцето, като е добавена подходяща слънчева корона. След това е съборена, за да бъде използван бронзът, от който е направена, и днес е запазен само нейният постамент. Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизея е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори. Градът се нуждаел от амфитеатър, тъй като единственият такъв с частична каменна основа е построен от Статилий Тавър през 29 пр.н.е. и е прекалено малък за разрасналия се град. Император Калигула (12-41 г.) започнал работата по нов амфитеатър, но Клавдий (10-54 г.) я спрял, когато станал император. Нерон също отказал да “използва” старото съоръжение на Статилий и предпочел да има свой собствен амфитеатър на Марсово поле. Смъртта на Нерон през 68 г. слага край на Юлиево-Клавдиевата династия и династията на Флавиите идва на власт. Император Веспасиан е признат от Сената за император през 69 г. Взел властта със сила, той иска да направи политически жест на помирение с римските граждани. Затова им връща по-голямата част от земите, които Нерон е завзел в центъра на града, и започва строежа на Колизея на мястото, където се е намирало изкуственото езеро от резиденцията на Нерон. Строежът на амфитеатъра отнема десет години. Веспасиан започва работата през 72 г., а неговият син Тит го открива през 80 г. с тържествени игри, които продължават сто дни. В повечето случаи се приема, че сградата е изцяло завършена от Домициан, брата на Тит. Светоний пише, че при откриването на Колизея на арената били показани 5 000 диви животни.

В амфитеатъра — по начало римско откритие, са провеждани игри, включително битки между животни (venationes), убиване на затворници от животни и други екзекуции (noxii), военноморски войни (naumachiae, чрез наводняване на арената) и битки между гладиатори (munera). Изчислено е, че около 500 000 души са загинали в тези игри. Богатите са задължени по закон, а и според очакванията на народа да организират игри, както и да печелят благосклонността на гражданите. Организацията на зрелищата, която включва и разходите по тях, е обществен въпрос и се регулира от множество закони.

Гладиаторите bestiarii, които се биели срещу зверове, са включени в Ludus Matutinus, наречени така заради сутрешното провеждане. После следват Ludus Gallicus, Ludus Dacicus и Ludus Magnus.

Колизеят продължава да се използва четири и половина века. Има доказателства за много промени, допълнения и поправки. Веднъж, през 217 г. горните етажи се подпалват от мълния[9] и за период от пет години игрите са провеждани в цирка. Многото земетресения през 442, 470 и 847 г. също оказват голямо влияние върху стабилността на сградата. Последната гладиаторска битка, според наличните сведения, е проведена през 404 г., а последни ловни сцени — през 523 г., когато Флавий Максим отбелязва с тях своето консулство и е критикуван за големите разходи от крал Теодорих Велики.
Постепенно вкусът на публиката се променя, но основната причина за замирането на игрите е военната и финансова криза в западните части на империята, както и многото нашествия на варварски племена в Италия. Никой вече не може да понася огромните разходи, нужни за организиране на представленията, поради което Колизеят престава да функционира.

В долината на Колизея са намерени 89 гроба от времето на Диоклециан до това на Теодорих (4-6 век), главно в североизточния край. 63 гроба са намерени в и около амфитеатъра, въпреки че само 56 са нанесени на карта. Тези 56 гроба се намират в групи на три места. 15 от източната страна и 18 от северната са извън площада от травертин около амфитеатъра, който все още се поддържа. Третата група e от 23 гробници от 6 век – те са намерени отвътре в северния портик. Заключението е, че през 5 век цялата област е изоставена, но Колизеят все още е използван. По-късно, когато бил затворен, го използвали за гробище.

Музея на мъченията в Амстердам

Най-известният музей на изтезанията е в Амстердам, като такива сбирки има и в градчето Рудехайм на Рейн в Хесен, в Прага, както в Сан Джиминяно в Италия. В Амстердам посетителите на музея се връщат над 500 години назад в историята отпреди Осемдесетгодишната война, разхождайки се из неговите зали с експозициите. През средновековието методите и начините за наказание са се постигали с причиняване на физическа болка (изтезания) и/или със смърт чрез изтезания. Зловещото чувство у посетителите, създадавано от вида на средновековните съоръжения за мъчения и наказания, се засилва и от подходящата приглушена светлина. В амстердамския музей могат да се видят ужасяващи уреди като „стола на инквизицията“, покрит с шипове и каиши и „черепотрошачката“ - съоръжение подобно на менгеме, което буквално размазва черепа на човек




АЕК " Етъра "

Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ се намира в едноименния квартал на град Габрово и представлява музей на открито, който е възстановка на българският бит, занаятчийство и култура. Минавайки през Габрово всеки един от Вас е посещавал АЕК „Етъра”, но най-хубаво е през септември когато има панаир на занаятите. Чудесно място за краткотраен отдих със семейството или добре планирана почивка.

В музея има сбирка на народна техника на вода - единствената в България, която се състои от десет самостоятелни обекта и е една от най-богатите и добре организирани технически сбирки сред музеите на открито в Европа и по света. Водното колело или перило както е известно е емблема на Етъра, а всички обекти са действащи, така както са били използвани и преди повече от над сто години. Чaршията на занаятите се състои от 16 образци на Балканската архитектура - сладкарската работилница със захарните петлета и др. лакомства, часовника и кулата, стария каменен мост и рекичката, колекциите от ножове на майсторите ножари, воденицата, майсторите дърворезбари и др. разкриват таланта на възрожденците строители.

В АЕК "Етър" всеки посетител може да стане съпричастен към народните традиции и да усети полъха на народния бит, да се докосне до всичко случващо се пред очите му. Комплекса е част от Стоте национални исторически обекта. Историята и създаването му започва с реставрация и запазване на вече съществуващата воденица, а по-късно са изградени останалите обекти, като са използвани три основни метода - реставрация на съществуващи и запазени обекти които са били заварени на терена, пренасяне на оригинални съоръжения от други балкански села и пресъздаване на сгради по запазени копия на оригинали.

Национален исторически музей

Най-големия музей в България е основан през 1973г с разпореждане на Министерски съвет в тогавашната Народна Република България. За сграда на музея е продоставена резиденцията на Тодор Живков в Бояна. Първата експозиция е в чест на 1300 годишнината от основаването на българската държава е през 1984г. Музея съдържа богата и разнообразна експозиця от българското историческои културно наследство.

Лувъра

Несъмнено един от най-известните и обичани музеи в света е Лувъра във Франция. Историята му датира още от далечната 1190 година когато е издигната първата на това място крепост от Филип II превърнала се впоследствие в кралска резиденция. Довършвана през годните от АнриIV и Наполеон работата по двореца продължава до 1978 г.Първия салон организиран там е през 1699г, но с идването на Френската революция е обявен за хранилище на науките и изкуствата, а впоследствие през 1793г е преименуван на Централен музей на изкуствата. Музея се помещава на площ от 60.60м2 където са изложени повече от над 35 хилядипредмета от происторическата ера до днес.